ИНТЕРВЮ С ШИБЕНДУ

17.06.2011 Шибенду Лахири е много известен и обичан в средите на българските йоги, последователи на Крия йога, които го почитат като „божи човек” и пазят тайството на учението му. Той е династичен гуру, пряк потомък на духовния учител-йогин Лахири Махасая, чието име в превод от санскрит означава велика душа. Лахири Махасая създава едно отделно течение в крия йога. Неговият личен гуру е йогинът, обявен за светец Магаватар Бабаджи, който го посвещава и му разкрива техниките и философията на Крия йога. Мисията на „Великият аватар” Бабаджи е да помага на хората в стремежа им за реализация в Бога.Шибенду Лахири е продължител на делото на Бабаджи и Лахири Махасая, обикалящ по целия свят, посещаващ и България всяка година, в споделяне на древните и вечни прозрания на Недуалността. Ето какво сподели той в разговор за читетелите на списание „Осем”. Какво е отношението Ви към религиите? ... Много странно. Умът може да има отношение - за или против. А когато има отношение, не може да има осъзнатост. Осъзнатостта е свързана с живота, който е божественост, освободеност от разделение. Това е осъзнатост и животът е част от нея. Умът е този, който ни отделя от живота. Той всъщност елиминира живота. Именно поради ума ние не можем да се досегнем до едно по-добро качество на живота, до блаженството и благословията на живота. Защото умът винаги поражда отношение. И това отношение, разбира се е за или против. Защото умът е сферата на противоположностите. Противоположностите са мрак. Нищо общо с вездесъщието, всемогъществото. А сме толкова загрижени за отношението. Това идва от субективната раделяща страна на онова наше аз, което е пълна илюзия. Не съществува такова нещо – аз. То е мит, не е реално. Би могло да е валидно в техническия свят, но във вътрешният свят, то е бедствие. А ние сме се загрижили за отношението. Религията не се интересува от ничие отношение. Религията е натрупване на енергия, а не заплитане в дребните игрички на ума и аз-а. Тя е натрупване на енергия. За да видим какво е не трябва да пилеем на енергия в опити да разберем каква би трябвало да е. Защото именно това „би трябвало“ е отношение, което разрушава осъзнатостта, благословията на осъзнатостта. И ви държи в плен на глупостите, свързани с отношението. Което си е трагедия. Религията, в днешният й вид е промиване на мозъци. Тя е мрежа на вината. Вината се вменява от обществото, от свещениците, от политиците. А вината на свой ред създава своята противоположност – удовлетворението на его-то, като култивира усещането за праведност. Човек се чувства свят. И ако някой каже, че като направиш еди какво си това ще е грях, се включва автоцензурата. Обвиняваш се сам. Това е вината. Именно така действа апаратът, въведен от мрежата на религията. А когато човек култивира противоположността на вината, вече преминава в удовлетворение на его-то, в натрупване на его: „О-о, сексът бил грях! Сега не правя секс. Какво си мислиш!?“ Именно това удовлетворение, подсилване на его-то се нарича аханкар. А вселенскят разум в Бхагавад Гита... Кришна не е система от вярвания, а вселенският разум, който говори директно. И когато Кришна казва „Аз“, това всъщност е „не-аз“. Това не е нашето аз, а нашето не-аз. Това е висшият разум, който ни говори директно. Не някаква интерпретация или представа за Бог, а самият Бог, който ни говори. Това е най-дълбокото, което може да се случи. Но никой не разбира. Затова е и назовавано Тайна на тайните. Защото хората само интерпретират или си създават представи за казаното. Или просто следват. Следването е разрушително. То е да станеш нещо, а не да бъдеш. А именно да бъдеш е благословеното, а не да станеш нещо. Разцъфването в разбирането е благословено , а не следването. Следването е разрушение. И затова в религиозната сфера човешкото съзнание е винаги в колебателно движение, като махало – между религиозната система и аханкар. Между вината и подхранването на его-то. И двете не струват. Лутане на разделителния ум. Субектът на анализа – аз, аз, аз. А религията е събиране на енергия, за да се види какво е, а не прахосване на енергия, за да се види какво би трябвало да е. Трябвало да си толеранен. Кой може да ти каже дали да си или да не си толерантен. Това е също продукт на ума. И тази толерантност е и нетолерантност. Защото щом някой нетолерантен, решава да развие толерантност под натиск: „трябва да си толерантен“, кой развива толерантността? Нетолерантността развива толерантността! Всъщност имаме аз, което се разделя и единствено нетолерантност. Нетолерантността е замърсяване, идещо от ума. Като алчността, която прикриват с приличната дума амбиция, но тя си е алчност. От друга страна имаме страха. Надали го наричате страх, но напрежението дали ще получите желаното е в крайна сметка страх. И така алчността да взимаме, да сграбчваме, да се сдобиваме, и производният страх, че няма да се сдобиете с желаното, а после и ревността, че някой друг ще вземе всичко, а после и всички конфликти, които могат да породят. Резултатът от всичко това е едно огромно объркване и насилие. И после ти се вменява, че трябва да си толерантен. Кой го вменява? Онова съдържание на съзнанието, онова ментално замърсяване, което е по същността си нетолератно. И това съдържание също така поражда аз-за. Няма друго съзнание извън тази мрежа на конституирано съзнание. Това е. Всичко което се говори за другостта се поражда от наличното. А то се разделя на аз и съдържание на съзнанието ми. А всяко знание и съдържание на съзнанието е разделително. В техническия свят това разделение не е толкова разрушително. Имаме технически знания, различни за инжинера, лекаря, журналиста. Всички те имат технически знания. Те също пораждат аз. Но това аз е само координатор на знанията. То не точка на продължение, не е точка на агресия. Би могло да е. Защото ако започнем да мислим онзи е по-голям журналист от мен, чакай да видя как да му подлея вода, как да го изпреваря... Тогава аз-а не е само координатор, то е точка на продължение, на разрушение, точка на замърсяване. Но в общия случай, нормалното е да е само координатор. Без погрешно съзнаване на аз-а, което означава без психични регистрации. Само технически регистрации на техническото знание. Тогава това аз е чист координатор и е благословия. Защото ти позволява да боравиш с техническото знание и да извършваш функциите си. И не само да извършваш, а и да развиваш, разнообразяваш, обновяваш, да представяш. Това е благословия. Защото тогава субектът и обектът са различни. Журналистът взимаш интервюто е субект, а интервюираният е обект. Има двуделение и ти можеш да боравиш с мен. Можеш да ми зададеш някакви въпроси, а аз да отговоря. Така става. Това е двуделение. Но ако нямаме двуделение? Например между нетолерантността ми и мен. Моята нетолерантност е замърсяване на съдържанието на моето съзнание, което произвежда аз. Всяко съдържание на съзнанието произвежда разделение. Съдържание на аз-а. Това аз е напълно безполезно. Техническото аз е полезно като координатор, но това аз е напълно излишно. Защо? Защото каквото и да правя, за да се справя с нетолерантността, всъщност кой прави всички опити – нетолерантността, под прикритието на аз-а. А аз-ът е различен от интелигентността. Защо? Защото това аз е измислица, библейската душа, преражданията на душата са измислица. Те са заимствано знание. Истината е в сферата не толкова на познаваното и непознаваното, а на непознаваемото. Безграничното, без начало и без край. Животът никога не се е раждал и никога не умира. И животът не се интересува от някакви последващи животи. Цялата индуистка система на вярвания, основаваща се на прераждания, всички тези психолози, занимаващи се с регресия, за да ти помогнат са измислица. Ментални замърсявания. Животът не се интересува от всичко това – от малкия ум, създаващ пълната илюзия на малкото аз, което прави отчаяни опити да си придаде вечност. А християните пък ще чакат в гроба си деня на Страшния съд, когато според църквата Христос ще вземе решението къде да пребивават душите. Това е безсмислица – Христос да не е някакъв глава на мафия?! Виждате ли, когато умрете нищо не умира. Дори тялото ви не умира. В гроба то се превръща в нови линии на живота. То ще даде началото на насекоми, растения, ще повиши плодовитостта на почвата, за да расте повече зърно. Тялото ви ще се превърне в житно тяло, в тяло на някакъв друг вид разум, в тяло на някакво растение. Може да е дърво, може да е цвете. Тялото ви може да стане цвете. Щом дори тялото не умира, какво тогава умира? Само онова аз, което е илюзия, умът – те умират. А ние в крия йога казваме, че това умиране на ума може да се постигне преди да е настъпила физическата смърт. Тази смърт на ума е възможна докато тялото е живо. И това е най-великата религия, най великото просветление – да направиш възможна смъртта на ума докато тялото е още живо. Това е самадхи. И това не е изживяване, а екзистенциално измерение. Понякога ми казват: аз изпитах самадхи. Какви са тези глупости? Материалистични мозъци. Единствено аз-ът може да изпитва. Това си е опасно. Ако във всичко което правим има правещ, той е именно фалшивото аз, което се самовъпроизвежда – отново безмислици и конфликти. Докато нещата трябва просто да се правят - без извършител, с енергията на разбирането, отдадени на живота, на чейтания, на Кришна, на вселенския разум, който е свързан с тялото докато то функционира отдадено. Но всичко това остава латентно, поради доминиращата дейност на фалшивото аз. Именно това аз, което има изживявания. При самадхи няма аз, кой тогава е имал преживявания? Структурата на преживяванията -аз, която е единствено его структура. Тя е от полза в практическата дейност, но не й във вътрешното двуделение. И в никакъв случай не може да е инструмент на различието. Този факт трябва да удари тялото ви като гръм. И ако някой дойде при мен и ми заговори за пробудени чакри и т.н. Това са глупости. И много добре зная за какво става въпрос и с какво се е занимавал. Всичките замърсявания, изкривявания, предразсъдъци са си у него и той е прилепен към тях. Затова и му предлагам да се изложи на пречистващото учение от това тяло на чистото разбиране. А след това, каквото и да прави, ще е наистина божествено. Иначе просто ще продължи да генерира разделително съзнание и да създава още и още противоречия. Именно нарастването на тази илюзия, на това аз, трябва да умре. Но красивото е, че дори след смъртта на ума и смъртта на аз-а, и умът и аз-ът са все още на наше разположение, за да изпълняваме ежедневните си задачи, както и при необходимост в техническия свят. Такава е тази смърт. Нарича се дживана мукта – (приживе освободен бел. пр.). Да се освободиш, докато тялото е живо. Тогава не е необходимо да ти се казва какво да правиш или да не правиш. Не ти е необходимо да знаеш кое е правилно и кое не в тази безкрайна осъзнатост, в неразделението, не би могъл да сгрешиш. Каквото и да сториш, ще е правилно. А когато си в избор, двойнственост, двуделение, каквото и да направиш ще е грешно. Това е често случаят с хора, които си мислят, че са в йога, а всъщност се занимават с промотиране ту на една личност, ту на друга. Илюзорното аз, отчаяно се опитва да си внуши, че е реално чрез различни системи от вярвания, чрез изживяването си като душа. Но трябва да осъзнаем, че е илюзия с последваща вторична илюзия, която е бог. Бог е илюзия, произтичаща от първоначалната. Впоследствие двете се поддържат една друга. Това е основното съдържание на съзнанието. А порочното раздвоение, това измамно разделение, това раздробяване, поддържа въпросното съдържание на съзнанието. И колкото повече съдържание, толкова повече „аз“, а колкото повече аз, толкова повече съдържание... И никога няма да можете да се освободите от порочния кръг. Затова и вчера обяснявах, че когато шлаката е в тялото, той може да бъде лесно решен чрез интелигентността, но когато е в ума, трудно интелигентността може да направи нещо именно поради силния защитен механизъм, за който говорим. Когато прозреш всичко това и отхвърлиш заблудата, и захвърлиш илюзията, съдържанието също ще отпадне. Всички страхове, алчност, ревност, идеи обърквания, системи на вярвяния и убеждения – всичко това си отива. И това е измерението на енергията на разбирането. Иначе ти е необходима свръхилюзията бог и в мятането подир тази или онази илюзия пропиляваме целия си живот. Имаме всякакви видове теологии, всякакви секти и култове, всякакви видове разделение – аз съм католик, аз съм ортодоксален, аз съм протестант, аз съм евангелист, аз съм адвентист от седмия ден, аз съм... Това е все същото аз, неговите опити да си придаде вечност и да се изживява като реално. Но ще откриете, че няма кой да открива или да не открива съществува единствено осъзнатост, която вижда – само вижда. Това не е търсене и откриване. Откриването настъпва, когато някой търси и се стреми. А когато няма търсене, няма как да възникне намиране. Без търсене и без намиране, само виждане. Затова и знанието, което е полезно в техническия свят, е бедствие във вътрешния свят. Затова и казмваме, че нашето посвещение не е свързано с натрупване на нови знания или информация. То е освобождение от знанието, фундаментална трансформация. Именно това правим в крия йога в тази й първа част, която е свадхая, която ще се случи тази вечер. Но натискът от миналото би могъл да не допусне това да ви се случи. Вие само приемате, отхвърляте, сравнявате и се обърквате. Затова не трябва да се опитвате да разбирате. Защо? Защото кой се опитва да разбере? Глупостта се опитва да разбере. А когато глупостта се опитва да разбере, тя само си придава трайност и никога няма да се стигне до разбиране. Затова ви казвам, не се опитвайте да разберете учението, което ви се случва от това тяло, не се опитвайте да разберете, просто правете крия. Това означава, да се прекрати закърняването на мозъка, а когато това започне да се случва, внезапно настъпва виждането, за което това тяло говори. И няма прилепване, а отдаване. Тогава гуруджи не е личност, а процес, абсолют, а не реконструиране на аз-а в гуру джи. Това е освобождение от аз-а, чрез близостта с гуру процеса. Следователно не става въпрос за търсене и намиране. Божественото не може да бъде вмествано в знанието, в заимстваното знание. Божественото е освободеност от знанието, начало на познанието. Знанието е заимствано съдържание и заключения, а познанието е разбиране, състрадание, възприятие. Затова божествеността е измерение на възприятието. А не измерение на миналите презразсъдъци и натрупано знание. Това е отговорът ми на първия въпрос.

Има ли възраст за религиозната зрялост и въобще трябва ли да има религии в навечерието на 2012? ...Физическата зрелост и физическата зрелост на ума. Под ум се има предвид финото тяло, а тялото е плътният ум. А умът не нищо повече от вложената в него информация: културни наслоения, наслагвания, обусловености, мнения и т.н. Когато личността ги усвои и се пригоди към тях, настъпва физическата зрялост и обичайно настъпва към 21 годишна възраст. Затова и възрастта за гласуване в някои демократични страни беше 21 години. След това решиха - не, може да се снижи до 18 годишна възраст, защото към тази възраст хората вече са способни да разбират нещата, в сферата на ума и как умът да се пригоди към някаква определена система. Затова и възрастта беше снижена до 18 в някои страни. Но не и в Индия – там е все още 21. Но ако зрелостта на ума настъпва на 21, зрелостта на неума трябва да е на 42 годишна възраст – трябва да се изчака малко по-дълго. А ако зрелостта на ума, умът е материален процес подобно на тялото, настъпва на 18, зрелостта на неума е на 36 години. По този въпрос отправих послание, което е записано в уебсайта на крия йога, не зная дали си спомняте, и в него се предлага хората да не бъдат подлагани преди тази възраст на промиване на мозъка от всички тези догматични религии, глупави култове и празнодумия, всичко това не трябва да бъде налагано. Защото това е най-вероятната възраст в която настъпва духовната мъдрост. А да слушате учението протичащо чрез това тяло, също изисква зрелост, за да го слушате отново и отново. Иначе оставате в сферата на посредствения ум. Разбира се, че има възраст, преди която човек не бива да бъде подлаган на духовни облъчвания. Колкото до това дали имаме нужда от религии в навечерието на 2012, не става въпрос за 2012 година. Религия ни е нужна още в настоящия момент и тази религия е енергията на разбирането, която ни дава видим какво е, а не да търсим какво би трябвало да е. Какво щяло да е 2012 или 2013 – всичко това са игрички на ума. Винаги нещо, което ще се случи, винаги някакво отлагане. Животът е сега! Той не е в миналото, не е в бъдещето. Миналото поражда необходимостта да проектираме върху бъдещето измислици и фантазии. А качеството на живота, който е тук и сега липсва. Затова всички тези спекулации 2012 и т.н. са без значение. Важен е точно настоящият момент, още сега. В тази връзка, какво мислите за движението Ню ейдж? Тук отново става въпрос за немислене. Защото мисленето води до двуделението на мислещ и мисъл. Мисълта е отговор или други реакции идещи от паметта, натрупвания, насъбрани отттук оттам, а мнозина смятат, че миналото е натрупано в паметта като знание. И отговорът, всъщност не става въпрос за отговор, а за реакция, наричаме мисъл. Мисленето е също материален процес, като в компютъра. Няма такова нещо като свята мисъл. Светостта и мисленето не могат да се съвместят. И мисленето, което е всъщност мрежата на знанието, съставлява този отговор или реакция – техническият, материален компютърен процес. И именно мрежата от мисли, поражда аз-а. И всичко това отново и отново. Всички мисли, всичкото мисловно бръщолевене. Това не е естественото ви състояние. Естественото ви състояние е немисленето. Мисленето трябва да настъпва единствено когато е необходимо в техническия свят във връзка с изпълнението на някаква задача. След това трябва отново да замълчи. И това измерение на немисленето да се възцари за известно време. И след това отново да настъпи мисленето, за да изпълним някоя практическа задача и после отново да настъпи тишина. Тоест при естественото състояние има празнота между мислите. Мисленето никога не е постоянно. И Бог е в тази празнота, а не в мислите ви. Когато тялото е в естествено състояние, то е предразположено към този процес на прекъсване и божественото е в прекъсванията, а не в разделителната дейност на мисленето. А разделителната дейност на мисленето започва с проекцията на мислещия. Възникне ли мисъл, вече има и мислещ. Как може ли да има мислене без това двуделение. Опитайте да разберете. Това е възможно при немисленето, което не е мислене, а движение на осъзнатостта. Холистичната осъзнатост, а не разделителното съзнание. И когато тази неразделителна осъзнатост е вербализирана, тоест, когато бъде облечена във слово, независимо дали на български, английски или какъвто и да е език, то се превръща в мислене. И такова мислене, от чисто практическа гледна точка трябва да се случва. Но не може да съществува такова мислене, в което да няма двуделение между мислещ и мисъл. Това е проблемът. Когато задавате въпрос, тялото ви трябва да е готово да получи отговора директно, цялото заимствано знание трябва да е смълчано иначе се връщате отново в изходна позиция. Въпросът трябва да се зададе, а отговорът да настъпи в тялото ви. И отговорът идва, а когато дойде, не само въпросът изчезва, всички въпроси изчезват. Това е най-висшата красота. Когато се задават най-дълбоки и съкровени духовни въпроси. А движението Ню ейдж е изцяло движение на ума. То е в ужасното измерение, където умът се опитва да се видоизмени. Да избяга от своето съдържание, от своите конфликти, ограничение, обърквания и хаос. Но кой се опитва да го направи – умът е този който опитва. Отново обектът и субектът е един и същ. Когато субектът и обектът са различни, е възможно да се постигне осъществяване. Примерно тялото ви е субект, а храната обект. Тогава можете да боравите с храната. Можете да я видите, можете да я достигнете, можете да я използвате. Но не можете да боравите с ума. Защото боравещият е същото аз. Умът се нуждае отчаяно от изход от своето объркване. Той се опитва да промени ситуацията. Но кой се опитва да внесе промени – същото аз. Затова и цялото начинание е саботирано. Цялото ню ейдж движение е в хватката на този саботаж. И всичко, което правят е само илюзия. Всичко това е ужасяваща дейност на невротичния ум, както вече споменах. На извратения ум. Всичко с което се занимават е да гълтат заимствани идеи. Но разцъфтяват и се множат, защото е много добър бизнес. Нуждите от „пречистване“ нарастват и се задоволяват от нарастващото производство в третия свят и главно на китайски „духовни“ стоки. А някои хитреци седят зад компютра и управляват всичко това. Така забогателите стават милионери, милионерите милиардери, а милиардерите – мултимилиардери. И цялото това бедствие се случва пред очите ни. Такава изключителна алчност, амбициия, тоест агресия навсякъде. А тези от банките... Те вече не са банкери, а банкстери – нещо като гангстери. А алчността им не знае граници... И всичко това е формулирано от вселенския разум още преди пет хиляди години – че ако сте в ума, ще се случи именно това. Натрупване на ума чрез всякакви нечисти средства. Защото, ако натрупваш повече от нуждите си, лишаваш някого някъде. Именно това се случва. А амбицията и агресията са в разгара си. Аша означава очакване и надежда. Паша означава клопка, капан. Сатаи варта – което означава умножава нуждата стотици и хиляди пъти. Кама прудха парая – и това е достижимо чрез ужасяващото следване на амбиции и агресия. И именно това се случва, ако човешките същества са недостъпни за качеството на живота, а единствено за количеството на ума. Това се случва. Чисто удовлетворяване на амбицията, която се увеличава чрез натрупването на благосъстоянието. И това става с нечисти средства – търсенето на печалба, печалба и пак печалба. При това положение много от младите хора нямат работа. И си запълват времето с всички тези ню ейдж книги и т.н. И се забавляват с това, а също и правят пари. Защото е най-добрият начин да правиш пари в така нареченото движение ню ейдж. Защото иначе трябва да работиш, да спазваш някакво работно време, да се съобразяваш с началници и още много проблеми. После получаваш някаква заплата, която далеч не е достатъчна. Ето например в Гърция това изкара хората на улиците. Заплатите намаляват, данъците се увеличават. Това се случва. И ако в подобен случай решиш да започнеш собствен бизнес е най-добре да се насочиш към такъв, който не изисква инвестиции, а само ментално замърсяване. Това ню ейдж движение е ментално замърсяване, съжалявам. И това ментално замърсяване се умножава. Като четат подобни книги, хората започват да смятат, че са станали много духовни. Нищо подобно – само материални процеси. Всичко това са дейности на ума, изцяло материални процеси няма нищо свещено. В цялата тази сфера няма нищо различно. Виждате ли, аз не съм индуистки шовинист, но Бхагавад Гита няма аналог и не би могла да има. Но никой не може да разбере единственото тълкувание – Бхагавад Гита трябва да се случи в тялото ви – в кръвните ви клетки, в костния ви мозък. Не в интелектиялния ви план. Затова всички тези ню ейдж книги са ужас. Хората се невротизират, пощуряват. Вижте, другите живи същества просто живеят, но ние, човешките същества явно не можем, трябва да правим тай-чи и рейки, и ню ейдж духовност и това и онова и дрън-дрън. А религия ли е ню ейдж или не? Не, не, не! Религията е натрупване на енергия за да се види какво е. А те се занимават едиствено да търсят какво би трябвало да е според техните ментални построения и формулировки. Тогава как биха могли да са религиозно движение? Това е фантазиране. В тази връзка да поговорим за измеренията, вибрациите на планетата, на човека и за прехода от 2012 нататък... какво е мнението ви? Нямам мнение. Ако сте дошли да търсите мнения от това тяло, няма да получите нито едно. Просто сте сгрешили мястото. Има хора, които умират да им се чуе мнението, а тона тяло е свободно от мнения. Мненията са затъмнение, не са факти. Пълна загуба на време е да обменяме мнения. И никой не вижда всезнанието и вездесъщието на живота. Животът е тайнство и чудо. Той не пленник на формулировките и раздробяванията на ума. Затова всички тези неща не трябва да стават плячка на измерението на мимолетните мнения. Всъщност говорихме за планетата и т.н. на последния ритрийт. Как от една точка се е породила цялата вселена и всички галактики, как ще се развие и разтвори в черна дупка. Но основната енергия на това, което ще се случи остава обвита в мистерия, никой не може да каже точно какво ще се случи. То не е в сферата на познаваното или познаваемото, а на непознаваемото. А за да го направим наш пленник, ние го поставяме в измерението на тъпи мнения, които хората с гордост произнасят. Ужас! Така че този въпрос не съществува. Той се отнася до нещо, по същността си непознаваемо. Най-хубавото във вселенския разум е Божествената песен, която е всъщност само мелодична песен, тя не е проповед. Гита не е проповед. Затова и западните хора питат за Бхагавад гита – какво е това? Каква религиозна книга може да е това, в нея няма проповеди? Проповед от планината... Няма десет заповеди, няма нищо такова. Тя не е проповед, а песен, божествена песен. А Божественото е освобожденост от разделението, излизане от територията на противоположностите. И виждате ли в Бхагавад Гита е дадено най-доброто описание на човешките работи. Там е казано, че всико, което обичайно наричаме развитие е всъщност обърнато с короната надолу дърво. Корените му са в рая. Рай означава неумът, неразделящата осъзнатост. А стъблото, клоните, листата, всички те растат надолу. Затова и онова, което възприемаме като разрастване и развитие е всъщност унищожение. И това е видяно преди шест хиляди години от мъдреците от тази част на света, която наричаме Индия. Сега знаем, че на земята има ядрени оръжия, които могат да унищожат планетата 300 пъти. Пълна глупост! Можеш да унищожиш нещо само веднъж. След това няма да имаш какво да унищожаваш втори и трети път. Та това развитие ли е или унищожение? Мъдреците са казали, че с всичко е така. Че всичкото знание – ведите и т.н. са листата. А листата, както знаете са най-далеч от корена. Затова е и казано, че знанието е най-далеч от корените на това обърнато дърво, които са осъзнатостта, които са чейтаня. И че цялото това знание е чита-врити. Всички измерения на така наречено развитие не представляват нищо друго, освен разрушение. Съжалявам. Какви практически съвети бихте дал на хората в навечерието на 2012? Съветът е: Бъдете отворени към светата троица. Бог, божият син и светият дух не са троицата. Свадхая, тапас и ишвара паридхан – това е троицата. Свадхая означава да се наблюдава действието на този разделителен аз, на тази беда. И това наблюдение трябва да е без разделение, тоест без външен наблюдател и аз наблюдател, а просто наблюдение. Това е първата част от крия йога. Но тъй като това не се случва поради закърняването на ума, се налага да се изпълняват някои практики, тапас. И цялата насоченост на тези практики е да се намали това закърняване, тя не е фитнес програма за укрепване на тялото. А ишвара паридхан, което означава непорочният кръг, който се създава чрез свадхая и тапас, а след това експлозията в измерението на осъзнатостта, която е цялост, холистична, а не разделителна, раздробена. Затова е препоръчвана именно тази троица. Всъщност съзнаващите хора, не са хора в осъзнатостта. Съзнанието е често явление – всичко, което сме натрупали от другите е съзнание, мрежа на съзнанието. А ние тук говорим за осъзнатостта, която е отвъд това съзнание, отвъд раздробеното съзнание. Тя е нашето действително състояние, нашето естественото състояние. И това е животът, божествеността, и е свързана с тялото и го кара да живее да говори, да действа и да използва разделителното съзнание. И какво се получава в крайна сметка? Видите ли, това тяло само разпръсва семената. А по-голяма част от тях попадат върху камък, а не върху плодородна почва. Но какво да се прави? Дори някои от тези, които претендират, че разбират, в крайна сметка откриват, че не разбират. Но древните мъдреци в самкхя йога, адвайта веданта са формулирали нещата. И всичко това е представено по един много красив начин в текста, наречен Бхагавад гита. И това е есенцията, която това тяло се опитва да сподели. И ако хората слушат, ако слушат посредством живота, а не с ума, тогава може би все още има шанс планетата да бъде спасена от ядрен холокост. В противен случай ще настане такова ядрено изтребление, че на планетата няма да остане нито едно живо същество. Ще бъде унищожен дори принципът организиращ живите същества. Говорите за осъзнатите хора. А какво е мнението Ви за управляващите света? А за просветените? Отново споменавам – това тяло няма мнения. А тези хора, които се занимават с подобни неща, дори в името на демокрацията можем да видим по цял свят. Има ги и в Индия. Управляващата класа си е просто управляваща класа. Независимо дали някой принадлежи към тази, онази или трета партия. Те са свързани помежду си. Свързани са чрез бракове, социални контакти, отношения и други от този род. Предават си щафетата: „Досега управлява ти, сега ме остави аз да поуправлявам!“ Дори и глупак би го разбрал. И всички тези нови кандидатури по изборите – всички те са роднини или близки на политиците или министрите. Вижте, ако сте на служебен пост, който ви позволява да назначавате и започнете да назначавате само близки и роднини, ще бедете обвинен и санкциониран за шуробаджанащина. Защото това не е правилно. Не можеш да назначаваш близки и роднини, вместо квалифицирани хора. А в политиката какво става? Само близки и роднини. И никой не го обсъжда. Точно това се случва. А просветеността не е проекция на аз-а. Просветеността е там, където аз-ът напълно изчезва. Така възниква просветеността. Просветеността и аз-ът не могат да съществуват съвместно. То е като да запалиш светлина в тъмна стая – мракът изчезва. Няма начин и светлината и мракът да останат едновременно. Аз-ът е мракът, разделителното съзнание. И те трябва да си отидат при просветлението. Никакво аз не може да остане. Аз-ът може да остане единствено в техническия свят, като координатор на знанието с оглед на изпълнението на делничните задачи. Защото какво е иначе аз-ът – илюзия и измамно радробяване. Всяко знание е раздробяване, което е от полза в техническия свят, но е напълно безполезно във вътрешния свят – пълно бедствие. Затова, когато светлината настъпва не се налага да пропъждате мрака. Не се налага да казвате: хей мрак, върви си. Няма нужда викате полиция да прогони мрака: хей, светлината дойде, а мракът е още тук, викнете полиция да го пропъди. Нищо подобно! Мракът просто изчезва. Когато възникне светлината, от мрака не остава нищо не е необходимо да правите нищо повече. Това е и хубавото на крия йога като теория и практика. Встъпвате в крия йога и вече не е необходимо да викате на помощ никого. Какво е свободата, кога човек става свободен? Свободата, за която говорим не е политическа свобода - това са глупости. Свободата е свобода от ума, отваряне към живота, свобода от действието на илюзията, която отчаяно се опитва да си придаде реалност. И тези двете са най-големите окови. Вашето мнение за Христос? И отново – нямам мнение. Исус Христос е източен йогин, а не западна система за ментално замърсяване. В действителност кръстът е символ от йога – вертикалната черта е аз, а хоризонталната – зачеркването на аз-а. Когато няма аз, настъпва просветлението. Това е йога. Та Исус Христос е източен йогин, а не западна ала-бала. И в някои от посланията в уебсайта ни, има много ясно изложение за Исус като измерение и йогин. Самият Исус Христос не е бил християнин. Неговите последователи са християни. А именно следовничеството създава проблеми и раздробяване. И, ако вземете която и да велика личност от съществено значение за човечеството, нещата са същите – вземете Патанджали в йога, Вяса в адваята веданта, Кришна в Бхагавад гита, после Буда, после Исус Христос, после Кабир. Всички те са удивителни феномени. И е толкова хубаво, че петстотин години след Буда, същият процес е настъпил и в тялото на Исус. Външните обстоятелства разбира се са различни, но вътрешният процес е точно един и същ. И той като Буда е бил погрешно разбран. Будистите са пълен ужас. Буда също не е бил будист. А това, което е извършено в името на будизма е ужасяващо. Вярно ли е, че сега на Земята има твърде много инкарнирани души? От къде, всъщност е познанието ви за душата – от заимстваното знание. Няма начин да знаете нещо за душата или Бога. Те са, както казват, не само непознавани, но и непознаваеми. Божественото е цялост. Целостта не може да бъде част. Животът е също цялост и никога не може да е част. А когато от цяло извадите цяло, цялото остава. Безкрайност минус безкрайност е пак безкрайност. И не може да има душа, която е част от Бог. В математиката, ако извадиш част от част, първата част намалява, но в математиката на безкрайността, нещата са коренно различни. Ако извадиш цялост от цялост, остава пак цялост. И това е проповядвано от древните индийски мъдреци отпреди пет хиляди години. Но никой не го разбира. Квантовата физика го разбира. Животът в теб е целият Бог. Той не е част от Бога. Не някаква си мимолетна душа. Вие сте изцяло Божествени. Не сте презрени грешници, за да чакате някакви измислени спасители да ви спасяват. Вие сте изцяло Бог. И е възможно да се пробудите. И всичко, което ще ви спаси е вече във вас, няма защо да търсите навън. И именно това учи Исус Христос. Няма Спасител. Но когато това се разкрива, поповете го обявяват за ерес, защото ще се срути целият им бизнес. Следователно всичко това за многото души в момента и т.н. е безполезен ню ейдж жаргон. В Крия йога се говори за пречистен ум и душа. Какво означава това? Трябва да разберете, че има сфера на чистото правене, без извършител. Извършителството създава проблемите. Извършител може да имаме в техническия свят. Но какъв извършител може да имаме в прочистването на ума. Умът е замърсен и това замърсяване е съдържанието на съзнанието. И ако например реша да прочистя това замърсяване, кое е това аз, което решава? То е самото замърсяване. Същото замърсяване, което заблуждаващо се раздробява. Илюзорно раздробяване, разделение и заблуда – на аз и моето замърсяване. Няма такова нещо! Аз-ът е самото замърсяване. А въпросът какво да направя, за да почистя замърсяването единствено поражда замърсяване. А възможно ли е пречистване? Да, но без извършител без това аз. Когато се отстрани извършителя, аз-ът, защитният механизъм на разделяне на аз и моето замърсяване. Защото колкото повече аз, толкова повече замърсяване и колкото повече замърсяване, толкова повече аз. Когато този защитен механизъм изчезне, се случва пречистването. Не е необходимо да се прави нещо. То просто се случва. Толкова е хубаво, нали. Виждате ли, животът, изразен чрез тялото се интересува само от две неща оцеляване и създаване на потомство. И когато оцеляването е осигурено, тялото се стреми да създаде да се размножи, чрез създаването на друго тяло, преди да умре. А енергията за създаване на потомство е сексуалната енергия. В нея няма нищо лошо. Но ние създаваме проблем, като й привнасяме чувство за грях и вина. А обратното на вината е ласкаенето на егото: „аз не съм грешник, аз съм много пречистен“. Всичко това са ментални проблеми. Мислите ли, че Светлината и Любовта ще възтържествуват? Не е въпросът дали ще възтържествуват, това е единствената реалност. И всичко което се бори, побеждава и т.н. всъщност ни отделя от светлината и любовта. А за да го прозрете, трябва да се освободите. Тогава ще сте в естественото състояние, което ще настъпи автоматично. Жаргон на ню ейдж движението. Светлината ще победи, любовта ще победи...тук светлината, а там любовта!? Всичко това произтича от разделителното им съзнание и идеи, заимствани идеи, щуротии от втора ръка. Свободата и любовта вече са възтържествували. Но те много често се свързват с тялото. Вие функционирате, но те остават латентни, поради изключителната активност на аз-а. Дори и в духовността на ню ейдж функционира единствено това аз. При всичките претенции на представителите на ню ейдж движението, за събуждането на светлината и любовта им не може да става дума. Когато всички тези техни похвати и действия, които си извършителство бъдат отстранени, божественото автоматично заема мястото им. Кажете нещо оптимистично за света. ...Оптимизъм и песимизъм. Оптимизмът е подходящ в техническия свят. Няма нищо лошо да си оптимист. Днес хапнах мляко, утре може да хапна хубаво сирене. Днес съм облечен в тази дреха, утре ще нося нещо още по-добро. И не става въпрос точно за оптимизъм, а за опитване на качеството на живота в разнообразието. А разнообразието не е разделение. Оптимизмът като егоцентрична дейност – това е разделението. И именно от този така наречен оптимизъм, произтичат всички тези формулирания и формирания на идеи, които водят до объркване. Затова и древните мъдреци казват, че негативният начин на мислене в духовната сфера е най-висшата форма на мислене. Което ще рече да отричаш лъжливото. Тогава то отпада и остава светлина. Животът няма нужда от оптимизъм. Той няма начало и край. Той е всепроникваща енергия, която не се нуждае от какъвто и да оптимизъм. От оптимизъм се нуждае разделящото аз. В техническия свят, да. Например имам фабрика в която всеки ден произвеждам по сто костюма, защо да не са двеста, така и хората ще имат полза, а и аз ще припечеляпо-добре. Какво лошо има в това. Не е нито оптимизъм, нито пък песимизъм, ако някой каже не не, нямам нужда да го правя. Това е само енергията на разбирането в някаква точка. Животът е заинтересуван от оцеляването. Това е естественото състояние на живота. Той иска да оцелее възможно най-дълго. Но не може заради ума, който създава всички възможни пречки пред това оцеляване. Инак дългият живот е вашето естествено състояние. Тук не става въпрос само за психологичните проблеми и всички останали ментални замърсявания, които съкращават живота. Рядко чета вестници, но вчера в самолета прехвърлих един брой на „Интернешънал Хералд Трибюн“ и вътре прочетох ужасна история за отравянията от олово в Китай. И всичко това е свързано с производството на батерии, което е създало такива големи проблеми. Дори три годишно дете е получило натравяне от олово и лекарите казват, че не могат да го спасят, момиченце. Родителите му са работили няколко години там и са живели в близост. Така отровата е проникнала и се е натрупала в тях. Те разказват, че са се трудели за детето, а то не може да бъде спасено. Тогава за какво е било всичко?! ...Следователно дейността на ума е е против живота. А сам по себе си, животът се стреми да оцелее. И това оцеляване е естественото състояние – не оптимизъм, не песимизъм. Оптимизмът и песимизмът принадлежат към ума. Животът не се интересува от оптимизма и песимизма. Какво бихте казали без да Ви задавам въпрос? Бих казал, бъдете отворени към живота, а не към ума. Бъдете отворени към състоянието без аз, а не към това с аз. Бъдете отворени към правенето, а не бъдете извършители. Бъдете отворени към познанието, а не към знанието. Разговорът води: Румен Марков Превод от английски, хинди и санскрит: Лъчезар Живин